21.02.2023 г., 14:24

Бял гълъб

490 2 1

                                        Бял гълъб

 

 

Като птица се рее моята душа,

бял гълъб от мен понякога излита.

Отправя се към хората със заръка,

да занесе словата ми и пак долита.

 

За моите българи пиша и за тях творя,

стихове за живота, морето и любовта.

Да ги зарадвам и стопля нечия душа,

да се завърне на лицата им усмивката.

 

И чакат с надежда хората тъжни,

да се появи бял гълъб, да ги навести.

Да забравят за тъгата и болката,.

да им върне той надеждата и вярата.

 

Той не се плаши от ястребите сиви,

птици яростни , жестоки и диви.

Лети той и отнася моите свидни слова,

достига до хората и се връща в моята душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...