21.02.2023 г., 14:24

Бял гълъб

494 2 1

                                        Бял гълъб

 

 

Като птица се рее моята душа,

бял гълъб от мен понякога излита.

Отправя се към хората със заръка,

да занесе словата ми и пак долита.

 

За моите българи пиша и за тях творя,

стихове за живота, морето и любовта.

Да ги зарадвам и стопля нечия душа,

да се завърне на лицата им усмивката.

 

И чакат с надежда хората тъжни,

да се появи бял гълъб, да ги навести.

Да забравят за тъгата и болката,.

да им върне той надеждата и вярата.

 

Той не се плаши от ястребите сиви,

птици яростни , жестоки и диви.

Лети той и отнася моите свидни слова,

достига до хората и се връща в моята душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...