21.02.2023 г., 14:24

Бял гълъб

492 2 1

                                        Бял гълъб

 

 

Като птица се рее моята душа,

бял гълъб от мен понякога излита.

Отправя се към хората със заръка,

да занесе словата ми и пак долита.

 

За моите българи пиша и за тях творя,

стихове за живота, морето и любовта.

Да ги зарадвам и стопля нечия душа,

да се завърне на лицата им усмивката.

 

И чакат с надежда хората тъжни,

да се появи бял гълъб, да ги навести.

Да забравят за тъгата и болката,.

да им върне той надеждата и вярата.

 

Той не се плаши от ястребите сиви,

птици яростни , жестоки и диви.

Лети той и отнася моите свидни слова,

достига до хората и се връща в моята душа!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...