10 abr 2010, 21:57

Бяла принцеса

872 0 0

Сънувах те:

в очите ти блещукаше луна,

във бяло беше цялата обляна, 

вървеше по пътека от цветя

и беше толкоз радостна, засмяна.

Ръцете ти трепереха ефирно,

а очите твои, пълни със сълзи,

издаваха ми щастие безмерно,

греещи със своите лъчи.

Прииска ми се да те хвана,

все мислех, че ще полетиш

и ще пропуснеш този ден за двама,

a после дълго ще тъжиш.

Но ти не отлетя, напротив -

стабилно крачеше по своя път,

подгонена от нежния си порив

да създадеш за двама ви семеен кът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...