10 abr 2010, 21:57

Бяла принцеса

871 0 0

Сънувах те:

в очите ти блещукаше луна,

във бяло беше цялата обляна, 

вървеше по пътека от цветя

и беше толкоз радостна, засмяна.

Ръцете ти трепереха ефирно,

а очите твои, пълни със сълзи,

издаваха ми щастие безмерно,

греещи със своите лъчи.

Прииска ми се да те хвана,

все мислех, че ще полетиш

и ще пропуснеш този ден за двама,

a после дълго ще тъжиш.

Но ти не отлетя, напротив -

стабилно крачеше по своя път,

подгонена от нежния си порив

да създадеш за двама ви семеен кът...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...