Бяла принцеса
Сънувах те:
в очите ти блещукаше луна,
във бяло беше цялата обляна,
вървеше по пътека от цветя
и беше толкоз радостна, засмяна.
Ръцете ти трепереха ефирно,
а очите твои, пълни със сълзи,
издаваха ми щастие безмерно,
греещи със своите лъчи.
Прииска ми се да те хвана,
все мислех, че ще полетиш
и ще пропуснеш този ден за двама,
a после дълго ще тъжиш.
Но ти не отлетя, напротив -
стабилно крачеше по своя път,
подгонена от нежния си порив
да създадеш за двама ви семеен кът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кръстева Всички права запазени