10.04.2010 г., 21:57

Бяла принцеса

868 0 0

Сънувах те:

в очите ти блещукаше луна,

във бяло беше цялата обляна, 

вървеше по пътека от цветя

и беше толкоз радостна, засмяна.

Ръцете ти трепереха ефирно,

а очите твои, пълни със сълзи,

издаваха ми щастие безмерно,

греещи със своите лъчи.

Прииска ми се да те хвана,

все мислех, че ще полетиш

и ще пропуснеш този ден за двама,

a после дълго ще тъжиш.

Но ти не отлетя, напротив -

стабилно крачеше по своя път,

подгонена от нежния си порив

да създадеш за двама ви семеен кът...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...