Apr 10, 2010, 9:57 PM

Бяла принцеса

  Poetry » Love
870 0 0

Сънувах те:

в очите ти блещукаше луна,

във бяло беше цялата обляна, 

вървеше по пътека от цветя

и беше толкоз радостна, засмяна.

Ръцете ти трепереха ефирно,

а очите твои, пълни със сълзи,

издаваха ми щастие безмерно,

греещи със своите лъчи.

Прииска ми се да те хвана,

все мислех, че ще полетиш

и ще пропуснеш този ден за двама,

a после дълго ще тъжиш.

Но ти не отлетя, напротив -

стабилно крачеше по своя път,

подгонена от нежния си порив

да създадеш за двама ви семеен кът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...