10 апр. 2010 г., 21:57

Бяла принцеса

873 0 0

Сънувах те:

в очите ти блещукаше луна,

във бяло беше цялата обляна, 

вървеше по пътека от цветя

и беше толкоз радостна, засмяна.

Ръцете ти трепереха ефирно,

а очите твои, пълни със сълзи,

издаваха ми щастие безмерно,

греещи със своите лъчи.

Прииска ми се да те хвана,

все мислех, че ще полетиш

и ще пропуснеш този ден за двама,

a после дълго ще тъжиш.

Но ти не отлетя, напротив -

стабилно крачеше по своя път,

подгонена от нежния си порив

да създадеш за двама ви семеен кът...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...