30 jul 2010, 9:26

Бяла сянка от мрака 

  Poesía
710 0 3
Морето вилнее зловещо!
Пенливи зъби забива в кея,
а момичето плаче горещо
и надеждата бяга от нея.
Златни къдри вятърът роши,
в очи прекрасни мъка налива.
И в прибол го тласка да скочи,
за да вземе душата красива.
Бяла сянка изплува от мрака
и протяга любящи ръце.
Той я хваща в мига, в който скача,
обич вдъхва в разбито сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??