Jul 30, 2010, 9:26 AM
Бяла сянка от мрака
Морето вилнее зловещо!
Пенливи зъби забива в кея,
а момичето плаче горещо
и надеждата бяга от нея.
Златни къдри вятърът роши,
в очи прекрасни мъка налива.
И в прибол го тласка да скочи,
за да вземе душата красива.
Бяла сянка изплува от мрака
и протяга любящи ръце.
Той я хваща в мига, в който скача,
обич вдъхва в разбито сърце!
Пенливи зъби забива в кея,
а момичето плаче горещо
и надеждата бяга от нея.
Златни къдри вятърът роши,
в очи прекрасни мъка налива.
И в прибол го тласка да скочи,
за да вземе душата красива.
Бяла сянка изплува от мрака
и протяга любящи ръце.
Той я хваща в мига, в който скача,
обич вдъхва в разбито сърце!
© Явление All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
! -
Радост, не знам какво да ти кажа, изречено от теб е голяма чест за мен, която не знам дали заслужавам. Благодаря ти!
-
усещането е като при Лермонтов или Байрон.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
