Бяла сянка от мрака
Морето вилнее зловещо!
Пенливи зъби забива в кея,
а момичето плаче горещо
и надеждата бяга от нея.
Златни къдри вятърът роши,
в очи прекрасни мъка налива.
И в прибол го тласка да скочи,
за да вземе душата красива.
Бяла сянка изплува от мрака
и протяга любящи ръце.
Той я хваща в мига, в който скача,
обич вдъхва в разбито сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явление Всички права запазени
!
