Душата ми-трепет
барабани по волана
и търси да зърне
сред нощния мрак
подарени съзвездия.
Тревожно пресмятам
в страничното огледало
отлетелите стълбове,
а светлините препускат
след бялата линия -
моят неслучен копнеж
- пред прага да чуя
забързани стъпки,
в нежна хармония
с твоето жадно сърце...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
