Jul 5, 2011, 7:53 PM

Бялата линия

  Poetry » Love
806 0 11

Душата ми-трепет

барабани по волана

и търси да зърне

сред нощния мрак

подарени съзвездия.

 

Тревожно пресмятам

в страничното огледало

отлетелите стълбове,

а светлините препускат

след бялата линия -

 

моят неслучен копнеж

- пред прага да чуя

забързани стъпки,

в нежна хармония

с твоето жадно сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....