18 mar 2008, 7:37

Бяло

785 0 7
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която

евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,

в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
                     и междуредието ми намигна.

Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...

Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.

Като поанта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз се нареждам на опашката..на ръкопляскащите в Бяла! Надявам се!
  • Прекрасен стих!Така ме зарадва!Поздрав!
  • Присъединявам се към аплодиращите! Абсолютно заслужено! Поздрави!
  • В нощта, в която се роди снегът
    със скоростта на бяло многоточие...
    ...
    ...в хълмистия и бял солен релеф
    на недовършената ми животописна книга
    катастрофира ТИ...
    * * *
    Страхотно!
    Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Приятно ми е, че си тук и ни радваш с хубава поезия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...