divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
18 mar 2008, 7:37

Бяло 

  Poesía » Filosófica
629 0 7
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която

евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,

в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
                     и междуредието ми намигна.

Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...

Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.

Като поанта.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз се нареждам на опашката..на ръкопляскащите в Бяла! Надявам се!
  • Прекрасен стих!Така ме зарадва!Поздрав!
  • Присъединявам се към аплодиращите! Абсолютно заслужено! Поздрави!
  • В нощта, в която се роди снегът
    със скоростта на бяло многоточие...
    ...
    ...в хълмистия и бял солен релеф
    на недовършената ми животописна книга
    катастрофира ТИ...
    * * *
    Страхотно!
    Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Приятно ми е, че си тук и ни радваш с хубава поезия!
  • Невероятно хубаво!
    Радвам се от сърце на тази прекрасна поезия!
    с обич, Красимир.
  • Приятелю,ако още не си изпратил стихотворения за конкурса "Искри над Бяла" , имаш още няколко дни!Ще се радвам да се видим там и да си попеем пак!А стиховете ти са вълшебни!Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??