Бяло
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която
евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,
в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
и междуредието ми намигна.
Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...
Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.
Като поанта.
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която
евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,
в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
и междуредието ми намигна.
Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...
Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.
Като поанта.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
Надявам се!
