В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която
евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,
в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
и междуредието ми намигна.
Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно. ...