18.03.2008 г., 7:37

Бяло

788 0 7
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която

евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,

в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
                     и междуредието ми намигна.

Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...

Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.

Като поанта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се нареждам на опашката..на ръкопляскащите в Бяла! Надявам се!
  • Прекрасен стих!Така ме зарадва!Поздрав!
  • Присъединявам се към аплодиращите! Абсолютно заслужено! Поздрави!
  • В нощта, в която се роди снегът
    със скоростта на бяло многоточие...
    ...
    ...в хълмистия и бял солен релеф
    на недовършената ми животописна книга
    катастрофира ТИ...
    * * *
    Страхотно!
    Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Приятно ми е, че си тук и ни радваш с хубава поезия!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...