18.03.2008 г., 7:37

Бяло

790 0 7
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която

евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,

в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
                     и междуредието ми намигна.

Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...

Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.

Като поанта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз се нареждам на опашката..на ръкопляскащите в Бяла! Надявам се!
  • Прекрасен стих!Така ме зарадва!Поздрав!
  • Присъединявам се към аплодиращите! Абсолютно заслужено! Поздрави!
  • В нощта, в която се роди снегът
    със скоростта на бяло многоточие...
    ...
    ...в хълмистия и бял солен релеф
    на недовършената ми животописна книга
    катастрофира ТИ...
    * * *
    Страхотно!
    Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Приятно ми е, че си тук и ни радваш с хубава поезия!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...