18 мар. 2008 г., 07:37

Бяло

791 0 7
В нощта, в която се роди снегът
със скоростта на бяло многоточие,
навлязло в нечий сън... В нощта, в която

евреин някакъв злоблив изгризваше
ръждивите библейски свои нокти
безсилно и до дъно, бавно, бавно,

в хълмистия и бял солен релеф
на недовършената ми животописна книга
катастрофира ТИ
                     и междуредието ми намигна.

Дали бях непривично цял - неразпокъсан -
не помня, но усетих - младостта ми спи до късно.
Събудих я и я натирих в четири посоки -
да те догони, после - в тебе да се вкопчи...

Но идеше снегът. И в края на полето
мълчаха скупчени животи и куплети.
И само питанка една - дръглива бяла кранта
към хълма срещнах да върви.

Като поанта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз се нареждам на опашката..на ръкопляскащите в Бяла! Надявам се!
  • Прекрасен стих!Така ме зарадва!Поздрав!
  • Присъединявам се към аплодиращите! Абсолютно заслужено! Поздрави!
  • В нощта, в която се роди снегът
    със скоростта на бяло многоточие...
    ...
    ...в хълмистия и бял солен релеф
    на недовършената ми животописна книга
    катастрофира ТИ...
    * * *
    Страхотно!
    Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Приятно ми е, че си тук и ни радваш с хубава поезия!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...