Бяло огледало

1 nov 2018, 9:56

Poesía

565 1 1

Нетленни спомени рушат веригите

на сивото, безлично ежедневие.

Разцъфнали във бяло гледат сливите,

как в мен се бори гладното безверие

за малко топлина от обич стара.

И тръгва да я търси по пероните

на всяка изживяна, бяла гара,

в заглъхващия ритъм на вагоните...

Не ме вини, че искам да обичам!

Душата още търси нещо бяло

и топли думи в самотата срича,

застинала пред нямо огледало.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.