Бяло огледало
Нетленни спомени рушат веригите
на сивото, безлично ежедневие.
Разцъфнали във бяло гледат сливите,
как в мен се бори гладното безверие
за малко топлина от обич стара.
И тръгва да я търси по пероните
на всяка изживяна, бяла гара,
в заглъхващия ритъм на вагоните...
Не ме вини, че искам да обичам!
Душата още търси нещо бяло
и топли думи в самотата срича,
застинала пред нямо огледало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados
