Нетленни спомени рушат веригите
на сивото, безлично ежедневие.
Разцъфнали във бяло гледат сливите,
как в мен се бори гладното безверие
за малко топлина от обич стара.
И тръгва да я търси по пероните
на всяка изживяна, бяла гара,
в заглъхващия ритъм на вагоните...
Не ме вини, че искам да обичам!
Душата още търси нещо бяло
и топли думи в самотата срича,
застинала пред нямо огледало.
© Симеон Ангелов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
