Бяло огледало

1.11.2018 г., 9:56 ч.

Поезия

566 1 1

Нетленни спомени рушат веригите

на сивото, безлично ежедневие.

Разцъфнали във бяло гледат сливите,

как в мен се бори гладното безверие

за малко топлина от обич стара.

И тръгва да я търси по пероните

на всяка изживяна, бяла гара,

в заглъхващия ритъм на вагоните...

Не ме вини, че искам да обичам!

Душата още търси нещо бяло

и топли думи в самотата срича,

застинала пред нямо огледало.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.