19 ago 2023, 11:51

Бъдеще

  Poesía
489 0 0

Живеем със своите очаквания...

надяваме се на промяна...

Жадуваме щастие с непрестанна нега,

бъдещето... къде ни остана...

На кой завой се отнесе,

заплесна, заспа...

и забрави ли колко много го чакаме...

с една едничка надежда, за повече светлина.

Кроим и планираме смело,

мечтаем вълнуващо, дръзко..

с въодушевления не премерени

бленуваме новото, възвисени от чувство.

А дори не прозряхме,

че бъдещето е скрито в сега...

във всеки от нас, във всяка глътчица въздух ,

напоена с всичките ни дела.

Загледани нейде в далечното,

разминахме се с,същественото за него,

в направеното тук и сега

и пропуснатото, наше наследство.

А то, бъдещето пътува...

Не бърза, полека върви...

и те среща точно навреме

с всичките свои бодли.

Точно там... където поиска.

Където готов си за изненади!

Където си стигнал звездите...

и преодолял сам, трудности и прегради.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....