19.08.2023 г., 11:51

Бъдеще

485 0 0

Живеем със своите очаквания...

надяваме се на промяна...

Жадуваме щастие с непрестанна нега,

бъдещето... къде ни остана...

На кой завой се отнесе,

заплесна, заспа...

и забрави ли колко много го чакаме...

с една едничка надежда, за повече светлина.

Кроим и планираме смело,

мечтаем вълнуващо, дръзко..

с въодушевления не премерени

бленуваме новото, възвисени от чувство.

А дори не прозряхме,

че бъдещето е скрито в сега...

във всеки от нас, във всяка глътчица въздух ,

напоена с всичките ни дела.

Загледани нейде в далечното,

разминахме се с,същественото за него,

в направеното тук и сега

и пропуснатото, наше наследство.

А то, бъдещето пътува...

Не бърза, полека върви...

и те среща точно навреме

с всичките свои бодли.

Точно там... където поиска.

Където готов си за изненади!

Където си стигнал звездите...

и преодолял сам, трудности и прегради.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...