27 feb 2017, 10:36

Бъдеще време в миналото

  Poesía » Otra
606 0 6

всеки от нас носи мечта

но докъде с нея ще стигне

щом дотежи в пътя му тя

и му постави своите стигми

 

би ли ѝ дал власт над съня

би ли изричал клетвени думи

би ли посрещал с нея деня

би ли я имал за да я губиш

 

в смелия жест в ясния взор

в дара на приливна ярост

би ли простил на своя позор

би ли обикнал в себе си звяра

 

ако успееш да изградиш

някога някъде свят без огради

би ли поискал да го споделиш

с онзи който би го прегазил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...