27 feb 2017, 10:36

Бъдеще време в миналото

  Poesía » Otra
602 0 6

всеки от нас носи мечта

но докъде с нея ще стигне

щом дотежи в пътя му тя

и му постави своите стигми

 

би ли ѝ дал власт над съня

би ли изричал клетвени думи

би ли посрещал с нея деня

би ли я имал за да я губиш

 

в смелия жест в ясния взор

в дара на приливна ярост

би ли простил на своя позор

би ли обикнал в себе си звяра

 

ако успееш да изградиш

някога някъде свят без огради

би ли поискал да го споделиш

с онзи който би го прегазил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...