27.02.2017 г., 10:36

Бъдеще време в миналото

596 0 6

всеки от нас носи мечта

но докъде с нея ще стигне

щом дотежи в пътя му тя

и му постави своите стигми

 

би ли ѝ дал власт над съня

би ли изричал клетвени думи

би ли посрещал с нея деня

би ли я имал за да я губиш

 

в смелия жест в ясния взор

в дара на приливна ярост

би ли простил на своя позор

би ли обикнал в себе си звяра

 

ако успееш да изградиш

някога някъде свят без огради

би ли поискал да го споделиш

с онзи който би го прегазил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...