27 февр. 2017 г., 10:36

Бъдеще време в миналото

597 0 6

всеки от нас носи мечта

но докъде с нея ще стигне

щом дотежи в пътя му тя

и му постави своите стигми

 

би ли ѝ дал власт над съня

би ли изричал клетвени думи

би ли посрещал с нея деня

би ли я имал за да я губиш

 

в смелия жест в ясния взор

в дара на приливна ярост

би ли простил на своя позор

би ли обикнал в себе си звяра

 

ако успееш да изградиш

някога някъде свят без огради

би ли поискал да го споделиш

с онзи който би го прегазил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...