Feb 27, 2017, 10:36 AM

Бъдеще време в миналото

  Poetry » Other
601 0 6

всеки от нас носи мечта

но докъде с нея ще стигне

щом дотежи в пътя му тя

и му постави своите стигми

 

би ли ѝ дал власт над съня

би ли изричал клетвени думи

би ли посрещал с нея деня

би ли я имал за да я губиш

 

в смелия жест в ясния взор

в дара на приливна ярост

би ли простил на своя позор

би ли обикнал в себе си звяра

 

ако успееш да изградиш

някога някъде свят без огради

би ли поискал да го споделиш

с онзи който би го прегазил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...