24 may 2009, 16:19  

Българийо!

  Poesía » Civil
1.3K 1 33

Не си виновна ти,

Родино моя,

че  те напускат твойте синове.

Които  в теб остават,

водят боя

и защитават твоето небе.

 

Не си виновна.

Ти си героиня!

И носиш моя грях  –

като вина,

че тръгнах боса, като просякиня,

да търся хляб

по чуждата земя.

 

Вдигни главата!

Вековете помнят

веригите

и твойте знамена.

И малка си, Родино.

И огромна.

Аз няма с друга да те заменя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Редактирах първия куплет на 13 юни, 09 год.
    За оправдание на някои коментари, запазвам първата редакция тук:

    Не си виновна ти, Родино моя,
    че те напускат твойте синове.

    Които лесно дезертират в боя,
    не заслужават твоето небе.
  • Прекрасен стих, Ели! Поздравления и за замисъла, и за изпълнението, и за изповедта.
  • Знаех, че си тук, Анна.
    И се върнах за теб.
    Благодаря!
    И на теб, Таня!
  • Дълбоко ме развълнува този стих!... Презокеански поздрав и прегръдка, Елица!
  • !

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...