24.05.2009 г., 16:19 ч.
Българийо!
Не си виновна ти,
Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които в теб остават,
водят боя
и защитават твоето небе.
Не си виновна.
Ти си героиня!
И носиш моя грях –
като вина,
че тръгнах боса, като просякиня,
да търся хляб
по чуждата земя.
Вдигни главата!
Вековете помнят
веригите
и твойте знамена.
И малка си, Родино.
И огромна.
Аз няма с друга да те заменя!
© Елица Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасен стих, Ели! Поздравления и за замисъла, и за изпълнението, и за изповедта.
-
Знаех, че си тук, Анна.
И се върнах за теб.
Благодаря!
И на теб, Таня!
-
Дълбоко ме развълнува този стих!... Презокеански поздрав и прегръдка, Елица!
-
!
-
Стойна, Марин и Борислав, насърчавате ме.
И нямам думи за благодарност.
----
Здравей, Ивайло!
Отдавна исках да чуя такива мисли - не конкретно за мен и за моите стихове. А като принципно отношение към всичко, което се публикува.
Наистина допускаме примитивизъм при тълкуването и възприемаме всичко като лично преживяно от автора, като житейска съдба. Не отричам, че
се преживява - дълбоко, до сълзи, до будни нощи...Но може да бъде спомен, мечта, копнеж, нещо прочетено, което те е докоснало, нещо съпреживяно...Важна са идеята и начинът, по който тя се внушава.
Силата на поезията е преди всичко във формата, в изказа, в ритъма и звученето. Тя трябва да грабва, както грабва и покорява една силна песен, дори когато е на чужд език и не разбираш текста.
Не че аз го постигам. Но поне така разбирам поетическото творчество и се стремя...
Благодаря, Ивайло, че ми даде повод да споделя мисли, които отдавна ме вълнуват.
----
Изпращам на всички моите сърдечни презокеански поздрави! -
!!! Поздрави Ели!
-
От два дни го чета това стихотворение, а чак сега сядам да напиша този коментар. Преди около месец един от-кров-еник ми писа, че съм избягал от Родината, че съм я предал. А той, патриотът, останал, да се бори за нейното изграждане. Не мисля, че всички, които напускат родното гнездо, са предатели, родоотстъпници. Ако щете, вярвайте, аз всеки ден се врящам там, където...Относно стиха на нашата талантлива поетеса има да кажа няколко неща. Много буквално и еднопосочно почна да става тълкуването на текстовете в този сайт. И дори, когато Ели пише, че е тръгнала боса, като просякиня, пак не й вярвайте. С поезията, която пише, мисля, че достойнството й, където и да е, с каквото и да се сблъска, ще остане непоклатимо. Всичко понякога се пише, за да се подсили идеята, за да се внуши някаква обреченост или каквото и да е друго послание...Трябва да разглеждаме поезията от различни ъгли, за да й се насладим. И аз го правя, но там където си струва - а щом съм тук... Или има поезия или няма. Поздравление, Водице! За Отечеството, в което ше се върнем скоро, по-добри и по-силни! Ваше Благородие
-
Точно такава поезия е нужна в момента.Браво!
България
Родина на умни хора
и такива за затвора.
Първите са на гурбет,
а пък вторите безчет. -
Ето това е една нова вода! Продължавай да се лееш по същия начин!
-
Благодаря за споделените чувства и мисли, Ваня, Васко, Боби, Веска и Надя.
Сърдечен поздрав!
---
Не исках да напомням за допуснатата грешка в празничния ден.
Сега се извинявам на всички. И благодаря за помощта.
Спокойна и успешна нова седмица, приятели! -
Много е хубаво и истинско! Честит празник!
-
Свещена е българската земя и независимо къде се намираме тя остава в душите ни! Силен стих! Честит празник, Ели!
-
Невероятно красив стих! Трогна ме до сълзи!Честит празник!
-
Благодаря, Нели.
Чувствам го в първия вариант.
Идването в Америка става с много пари...
---
Права си, Васка. Поздравления за изразената позиция!
---
Да ви е честит най-българският Празник - 24-ти май!
-
Родината ни като шепа земя наистина няма как да е виновна!Виновни сме ние!ВСИЧКИ ние!Ако сме малко по-смели и по-отговорни, и ако поне малко уважаваме себе си и децата си, ще направим нещо преди да сме се самоунищожили напълно!
Хубаво стихотворение -
Пиши каквото чувстваш, Ели!
Само думите излезли от сърцето
са истински...Честит Празник !! -
Много емоции предизвика този стих. Очаквах подобни разсъждения и отпор...
Аз съм в Калифорния от шест години. Имам и други стихове на тази тема.
Знам, че България сама отвори границите си... Може би това е някакъв изход и за държавата.
Пред Родината - на колене!
Честит Празник, Приятели!
***
За обидените от думата "дезертират", ето вариант:
Не си виновна ти,
Родино моя,
че те напускат твойте синове.
АЗ ВЯРВАМ -
ЩЕ СЕ ВЪРНАТ ТЕ ОТНОВО
ПОД ТВОЕТО НАЙ-СЛЪНЧЕВО НЕБЕ!
-
"Които
лесно дезертират в боя,
не заслужават
твоето небе."
с това никак не съм съгласна...
"Вековете помнят.
Веригите.
И твойте знамена.
И малка си, Родино.
И огромна.
Земя свещена.
Българска земя!"
А това е прекрасно!
Честит Празник! -
Родино мила,
майчице свещена,
не си виновна ти,
че те напускат
синове и дъщери.
Но и последните
не считай за дезертьори
и те не са виновни,
че търсят своята изява,
съществуване дори.
Честит празник - 24 май!
Пожелавам ти от сърце
нови творчески успехи
и лично щастие!
Поздрави и усмивки Ели! -
Поздрав и прегръдка, Ели! И честит ти 24 май! С пожелание за нови творчески успехи и щастие!
-
Дали разбрах правилно,че "синовете,които лесно дезертират ,не заслужават твоето небе..." ?- ако е така,не съм съгласна.От какво "дезертират" ?-от калта,в която сме набутани и няма излизане?Това "дезертиране" не е страх,а обратното.Иска се много сила,за да го направиш.Само който е минал по пътя,го знае.Да търсиш начин да подобриш живота си не е дезертьорство.Дезертьорите стоят и мрънкат,че ги мачкат.Подкрепям Красимир.Нещо се разпалих,но тази тема е доста болезнена за мен.ЧЕСТИТ ПРАЗНИК,НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ,НА ВСИЧКИ ВИ.
-
Честит празник, Ели!
-
Какви ти дезертьори!
По-скоро такива, които успяха "просешки" да докажат своето аз!
И въпреки трудностите да запазят България в сърцето си!
А ти си го изразила по перфектен начин, Ели! -
Честит Празник,мила!
-
Имаш запомнящ се стил.
-
Ето какви мисли предизвика стиха ти у мен:
Прекалено дълго живяхме във времето на колективната безотговорност.
Не е виновна Родината ,че я напускат, не са виновни и синовете - дезертьори, за дето са потърсили начин да оцелеят, не са виновни и синовете - патриоти, които остават...Патова ситуация.
Само че виновни има.Тия които крадат, тия които управляват (дали не са едни и същи?!) и тия които им позволяват, т.е. ние. Ние сме държавата.Ние сме виновни, защото сме си такова безропотно поколение.Виновни сме, защото сме избрали такива управници и защото ги търпим.
Щом е "мъченица", значи има мъчители - те са главните виновници.
Това, че се размислих и мислите ми са мрачни съвсем не означава , че не харесах стиха.
П.П.Правилно е предположил Наско Думата е "грях".Така го е написала
Елица във "Щъркел". -
Стихът ти прелива от патриотизъм...Малко останаха истинските патриоти,който все още виждат някаква надежда за държавата ни (дори не включвам себе си!).Поздрави!
-
Това "грая" и аз не го разбрах, но предполагам че думата е грях Хареса ми Поздрав
-
Поздрави, Ели !
-
На мен ми хареса! Поздрав, Ели!!!
-
Хубава страна, но ... каква държава? Любовта трябва да е взаимна, за да не загорчи...хлябът.
-
"грая"? Сигурно е сгрешено нещо, или повредата е в мен!
Родината, като родина, не би могла да е виновна - шепа хора са виновни. -
И Да и Не! Земята като земя не е виновна, но...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
За оправдание на някои коментари, запазвам първата редакция тук:
Не си виновна ти, Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които лесно дезертират в боя,
не заслужават твоето небе.