24.05.2009 г., 16:19  

Българийо!

1.3K 1 33

Не си виновна ти,

Родино моя,

че  те напускат твойте синове.

Които  в теб остават,

водят боя

и защитават твоето небе.

 

Не си виновна.

Ти си героиня!

И носиш моя грях  –

като вина,

че тръгнах боса, като просякиня,

да търся хляб

по чуждата земя.

 

Вдигни главата!

Вековете помнят

веригите

и твойте знамена.

И малка си, Родино.

И огромна.

Аз няма с друга да те заменя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Редактирах първия куплет на 13 юни, 09 год.
    За оправдание на някои коментари, запазвам първата редакция тук:

    Не си виновна ти, Родино моя,
    че те напускат твойте синове.

    Които лесно дезертират в боя,
    не заслужават твоето небе.
  • Прекрасен стих, Ели! Поздравления и за замисъла, и за изпълнението, и за изповедта.
  • Знаех, че си тук, Анна.
    И се върнах за теб.
    Благодаря!
    И на теб, Таня!
  • Дълбоко ме развълнува този стих!... Презокеански поздрав и прегръдка, Елица!
  • !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...