24.05.2009 г., 16:19  

Българийо!

1.3K 1 33

Не си виновна ти,

Родино моя,

че  те напускат твойте синове.

Които  в теб остават,

водят боя

и защитават твоето небе.

 

Не си виновна.

Ти си героиня!

И носиш моя грях  –

като вина,

че тръгнах боса, като просякиня,

да търся хляб

по чуждата земя.

 

Вдигни главата!

Вековете помнят

веригите

и твойте знамена.

И малка си, Родино.

И огромна.

Аз няма с друга да те заменя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Редактирах първия куплет на 13 юни, 09 год.
    За оправдание на някои коментари, запазвам първата редакция тук:

    Не си виновна ти, Родино моя,
    че те напускат твойте синове.

    Които лесно дезертират в боя,
    не заслужават твоето небе.
  • Прекрасен стих, Ели! Поздравления и за замисъла, и за изпълнението, и за изповедта.
  • Знаех, че си тук, Анна.
    И се върнах за теб.
    Благодаря!
    И на теб, Таня!
  • Дълбоко ме развълнува този стих!... Презокеански поздрав и прегръдка, Елица!
  • !

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...