Не си виновна ти,
Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които в теб остават,
водят боя
и защитават твоето небе.
Не си виновна.
Ти си героиня!
И носиш моя грях –
като вина,
че тръгнах боса, като просякиня,
да търся хляб
по чуждата земя.
Вдигни главата!
Вековете помнят
веригите
и твойте знамена.
И малка си, Родино.
И огромна.
Аз няма с друга да те заменя!
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
