Не си виновна ти,
Родино моя,
че те напускат твойте синове.
Които в теб остават,
водят боя
и защитават твоето небе.
Не си виновна.
Ти си героиня!
И носиш моя грях –
като вина,
че тръгнах боса, като просякиня,
да търся хляб
по чуждата земя.
Вдигни главата!
Вековете помнят
веригите
и твойте знамена.
И малка си, Родино.
И огромна.
Аз няма с друга да те заменя!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
