24 мая 2009 г., 16:19  

Българийо!

1.3K 1 33

Не си виновна ти,

Родино моя,

че  те напускат твойте синове.

Които  в теб остават,

водят боя

и защитават твоето небе.

 

Не си виновна.

Ти си героиня!

И носиш моя грях  –

като вина,

че тръгнах боса, като просякиня,

да търся хляб

по чуждата земя.

 

Вдигни главата!

Вековете помнят

веригите

и твойте знамена.

И малка си, Родино.

И огромна.

Аз няма с друга да те заменя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Редактирах първия куплет на 13 юни, 09 год.
    За оправдание на някои коментари, запазвам първата редакция тук:

    Не си виновна ти, Родино моя,
    че те напускат твойте синове.

    Които лесно дезертират в боя,
    не заслужават твоето небе.
  • Прекрасен стих, Ели! Поздравления и за замисъла, и за изпълнението, и за изповедта.
  • Знаех, че си тук, Анна.
    И се върнах за теб.
    Благодаря!
    И на теб, Таня!
  • Дълбоко ме развълнува този стих!... Презокеански поздрав и прегръдка, Елица!
  • !

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...