8 ene 2013, 9:26  

Българийо, децата ти къде са?..

  Poesía » Civil
1.4K 2 15

Българийо, децата ти къде са?..

 

Българийо, децата ти къде са?..

И ти ли ги прогони по света,

защитници на чужди интереси

в носталгия, о майко пресвета!...

 

Българийо, децата ти къде са?..

Къде ги, майко скъпа, разпиля?..

Кой вятър по Земята ги разнесе?..

Не ти ли, майко, малко домиля?..

 

... А кой кажи вода ще ти наточи

когато те натисне старостта?

Кой път във немощта ще ти посочи

да води до отворена врата?..

 

Не можеш, майко, вече и да раждаш,

да кърмиш и да гледаш пак деца

и тъй ще се топиш от кротка жажда

в безлюдните, умиращи селца...

 

... А някога след тягостни години

възможно е да дойде някой син

за да потърси тебе, дом, роднини,

но ще намери гроба ти Българийо...

...Амин!..

 

д-р Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Казахме ли вече "Амин!" ?
    Ще се повторя, но пак е така: боли.
    И нищо не се променя нито с писане, нито с четене, още по-малко пък с приказване.
    Но нека продължим да пишем, там ни е утехата, и да търсим близки души:

    "Ще минат години, ще дойдат и нови,
    ти беше Родина, сега си в окови.
    Ти беше и майка, сега си сираче,
    и всеки се вайка, но никой не плаче:

    за първите духом, за дните ти клети,
    за вехти хайдути и луди поети.
    Пролятите кърви са вече ненужни,
    последните - първи, а първите - чужди.

    Минават години, ще дойдат и още
    и туй ще премине, и мрак ще е нощем.
    Огньовете, някога грели сърцата
    отдавна са пепел, и мъртва земята

    не иска да ражда, не ще и да знае
    децата и как са напуснали рая.
    Забравили дните на гордост и радост,
    погубили своята обич и младост,

    душата продали на чужди тържища,
    живота си бутаме, кърпим и нищим
    съдбата си горестна. Мъка голяма.
    Дали нас ни има, а тебе те няма?"
  • Не е наша вината за това,което се случва, Докторе!
    Трябва повече да се пише за това, за което си писал ти преди време.
    За да се променят нещата към по-добро един ден, и да не се забравя.
    Поздравления за мъчния, но верен стих. От него боли.
    Петър
  • Защо на края ,,Амин!", това ли искаш да се случи?
  • Аз се радвам, че стихотворението развълнува много от, както се казва, "откровенците"! Но бих се радвал още повече, ако го прочетат и се замислят онези, от които зависи да променят нещата (макар че едва ли!)"Етническите българи"- както сега ни наричат в медиите- се търкаляме неуправляемо по нанадолнището на депопулацията.Демографските закони са неумолими- намаляването на жените във фертилна възраст на следавщите поколения,не може да се компенсира с нищо.А от изток напират тълпи бежанци: гладни, необразовани, фанатични,но размножаващи се като на конвеир...Не искам да говоря и за нашите мургави "сънародници", които също запълват вакуума... Пътят е еднопосочен.Остава ни "утешението", че по нашите земи и други племена са изчезвали!!!Това е!...
  • Ето един родолюбив българин. Дано кръвта ти(а защо не и поетичният хъс) се е преляла в достойно и непримиримо потомство.
    Може би ще ни кажеш какво събитие е разклатило борбения ти дух? А може би катализираш, поради невъзможността да носиш бремето на целия този труп(ан) хаос...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...