8.01.2013 г., 9:26  

Българийо, децата ти къде са?..

1.4K 2 15

Българийо, децата ти къде са?..

 

Българийо, децата ти къде са?..

И ти ли ги прогони по света,

защитници на чужди интереси

в носталгия, о майко пресвета!...

 

Българийо, децата ти къде са?..

Къде ги, майко скъпа, разпиля?..

Кой вятър по Земята ги разнесе?..

Не ти ли, майко, малко домиля?..

 

... А кой кажи вода ще ти наточи

когато те натисне старостта?

Кой път във немощта ще ти посочи

да води до отворена врата?..

 

Не можеш, майко, вече и да раждаш,

да кърмиш и да гледаш пак деца

и тъй ще се топиш от кротка жажда

в безлюдните, умиращи селца...

 

... А някога след тягостни години

възможно е да дойде някой син

за да потърси тебе, дом, роднини,

но ще намери гроба ти Българийо...

...Амин!..

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Казахме ли вече "Амин!" ?
    Ще се повторя, но пак е така: боли.
    И нищо не се променя нито с писане, нито с четене, още по-малко пък с приказване.
    Но нека продължим да пишем, там ни е утехата, и да търсим близки души:

    "Ще минат години, ще дойдат и нови,
    ти беше Родина, сега си в окови.
    Ти беше и майка, сега си сираче,
    и всеки се вайка, но никой не плаче:

    за първите духом, за дните ти клети,
    за вехти хайдути и луди поети.
    Пролятите кърви са вече ненужни,
    последните - първи, а първите - чужди.

    Минават години, ще дойдат и още
    и туй ще премине, и мрак ще е нощем.
    Огньовете, някога грели сърцата
    отдавна са пепел, и мъртва земята

    не иска да ражда, не ще и да знае
    децата и как са напуснали рая.
    Забравили дните на гордост и радост,
    погубили своята обич и младост,

    душата продали на чужди тържища,
    живота си бутаме, кърпим и нищим
    съдбата си горестна. Мъка голяма.
    Дали нас ни има, а тебе те няма?"
  • Не е наша вината за това,което се случва, Докторе!
    Трябва повече да се пише за това, за което си писал ти преди време.
    За да се променят нещата към по-добро един ден, и да не се забравя.
    Поздравления за мъчния, но верен стих. От него боли.
    Петър
  • Защо на края ,,Амин!", това ли искаш да се случи?
  • Аз се радвам, че стихотворението развълнува много от, както се казва, "откровенците"! Но бих се радвал още повече, ако го прочетат и се замислят онези, от които зависи да променят нещата (макар че едва ли!)"Етническите българи"- както сега ни наричат в медиите- се търкаляме неуправляемо по нанадолнището на депопулацията.Демографските закони са неумолими- намаляването на жените във фертилна възраст на следавщите поколения,не може да се компенсира с нищо.А от изток напират тълпи бежанци: гладни, необразовани, фанатични,но размножаващи се като на конвеир...Не искам да говоря и за нашите мургави "сънародници", които също запълват вакуума... Пътят е еднопосочен.Остава ни "утешението", че по нашите земи и други племена са изчезвали!!!Това е!...
  • Ето един родолюбив българин. Дано кръвта ти(а защо не и поетичният хъс) се е преляла в достойно и непримиримо потомство.
    Може би ще ни кажеш какво събитие е разклатило борбения ти дух? А може би катализираш, поради невъзможността да носиш бремето на целия този труп(ан) хаос...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...