8 янв. 2013 г., 09:26  

Българийо, децата ти къде са?..

1.4K 2 15

Българийо, децата ти къде са?..

 

Българийо, децата ти къде са?..

И ти ли ги прогони по света,

защитници на чужди интереси

в носталгия, о майко пресвета!...

 

Българийо, децата ти къде са?..

Къде ги, майко скъпа, разпиля?..

Кой вятър по Земята ги разнесе?..

Не ти ли, майко, малко домиля?..

 

... А кой кажи вода ще ти наточи

когато те натисне старостта?

Кой път във немощта ще ти посочи

да води до отворена врата?..

 

Не можеш, майко, вече и да раждаш,

да кърмиш и да гледаш пак деца

и тъй ще се топиш от кротка жажда

в безлюдните, умиращи селца...

 

... А някога след тягостни години

възможно е да дойде някой син

за да потърси тебе, дом, роднини,

но ще намери гроба ти Българийо...

...Амин!..

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Казахме ли вече "Амин!" ?
    Ще се повторя, но пак е така: боли.
    И нищо не се променя нито с писане, нито с четене, още по-малко пък с приказване.
    Но нека продължим да пишем, там ни е утехата, и да търсим близки души:

    "Ще минат години, ще дойдат и нови,
    ти беше Родина, сега си в окови.
    Ти беше и майка, сега си сираче,
    и всеки се вайка, но никой не плаче:

    за първите духом, за дните ти клети,
    за вехти хайдути и луди поети.
    Пролятите кърви са вече ненужни,
    последните - първи, а първите - чужди.

    Минават години, ще дойдат и още
    и туй ще премине, и мрак ще е нощем.
    Огньовете, някога грели сърцата
    отдавна са пепел, и мъртва земята

    не иска да ражда, не ще и да знае
    децата и как са напуснали рая.
    Забравили дните на гордост и радост,
    погубили своята обич и младост,

    душата продали на чужди тържища,
    живота си бутаме, кърпим и нищим
    съдбата си горестна. Мъка голяма.
    Дали нас ни има, а тебе те няма?"
  • Не е наша вината за това,което се случва, Докторе!
    Трябва повече да се пише за това, за което си писал ти преди време.
    За да се променят нещата към по-добро един ден, и да не се забравя.
    Поздравления за мъчния, но верен стих. От него боли.
    Петър
  • Защо на края ,,Амин!", това ли искаш да се случи?
  • Аз се радвам, че стихотворението развълнува много от, както се казва, "откровенците"! Но бих се радвал още повече, ако го прочетат и се замислят онези, от които зависи да променят нещата (макар че едва ли!)"Етническите българи"- както сега ни наричат в медиите- се търкаляме неуправляемо по нанадолнището на депопулацията.Демографските закони са неумолими- намаляването на жените във фертилна възраст на следавщите поколения,не може да се компенсира с нищо.А от изток напират тълпи бежанци: гладни, необразовани, фанатични,но размножаващи се като на конвеир...Не искам да говоря и за нашите мургави "сънародници", които също запълват вакуума... Пътят е еднопосочен.Остава ни "утешението", че по нашите земи и други племена са изчезвали!!!Това е!...
  • Ето един родолюбив българин. Дано кръвта ти(а защо не и поетичният хъс) се е преляла в достойно и непримиримо потомство.
    Може би ще ни кажеш какво събитие е разклатило борбения ти дух? А може би катализираш, поради невъзможността да носиш бремето на целия този труп(ан) хаос...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...