3 feb 2007, 14:00

БЪЛГАРИЯ

  Poesía
1.6K 0 13

             БЪЛГАРИЯ

 

/ За всички извън БЪЛГАРИЯ /

 

Една сълза гори ме неизлята -

солта таена покрай слънчев бряг.

Шепа пръст от теб РОДИНО СВЯТА

в хартийка свих с парче душа !

 

Но глътка въздух как се взима,

от най-красив копринен свод,

най-свят - на моята РОДИНА,

най-синята искра на мой живот !

Най-топъл дъх в най-люта зима,

най-сладка глътка в бащин кът!

Живец един от теб, РОДИНО -

над люлка дъх за първи път !

 

И всеки миг край мен отмина...

Излях сълзата ! И опари я -

душата ми начупена, РОДИНО !

Парченцето остана във БЪЛГАРИЯ !!!

 

                                                    03.02.07....

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...