3.02.2007 г., 14:00

БЪЛГАРИЯ

1.6K 0 13

             БЪЛГАРИЯ

 

/ За всички извън БЪЛГАРИЯ /

 

Една сълза гори ме неизлята -

солта таена покрай слънчев бряг.

Шепа пръст от теб РОДИНО СВЯТА

в хартийка свих с парче душа !

 

Но глътка въздух как се взима,

от най-красив копринен свод,

най-свят - на моята РОДИНА,

най-синята искра на мой живот !

Най-топъл дъх в най-люта зима,

най-сладка глътка в бащин кът!

Живец един от теб, РОДИНО -

над люлка дъх за първи път !

 

И всеки миг край мен отмина...

Излях сълзата ! И опари я -

душата ми начупена, РОДИНО !

Парченцето остана във БЪЛГАРИЯ !!!

 

                                                    03.02.07....

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...