5 mar 2013, 20:33

България 

  Poesía » Civil
919 1 3

Разкръстена от спомен за Батак,

Околчица, Оборище и Вола.

Земя, родена с карма на сирак –

отричана, раздирана до голо…

 

И пак желана… И от свой, и враг.

Днес в свещ догаря тъжната молитва –

жълтица да си в шепа на просяк

и песен, неизлитнала с орлите.

 

Добре, че Господ с мъдрост те дари,

дори и обругана, пак си жива.

Оброчена от горди планини,

със всеки изгрев още по-красива.

 

И вечна. Като дух във древен храм,

молитвено положен пред олтара…

Българио, днес чистиш своя срам,

щом в утрото ти още има вяра…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !
  • "И вечна. Като дух във древен храм,
    молитвено положен пред олтара…
    Българио, днес чистиш своя срам,
    щом в утрото ти още има вяра…"
    !!!
  • Поздравявам те за стихотворението,Дани!
Propuestas
: ??:??