България
Разкръстена от спомен за Батак,
Околчица, Оборище и Вола.
Земя, родена с карма на сирак –
отричана, раздирана до голо…
И пак желана… И от свой, и враг.
Днес в свещ догаря тъжната молитва –
жълтица да си в шепа на просяк
и песен, неизлитнала с орлите.
Добре, че Господ с мъдрост те дари,
дори и обругана, пак си жива.
Оброчена от горди планини,
със всеки изгрев още по-красива.
И вечна. Като дух във древен храм,
молитвено положен пред олтара…
Българио, днес чистиш своя срам,
щом в утрото ти още има вяра…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
!
