България

Mar 5, 2013, 8:33 PM

Poetry » Civilian

918 1 3

Разкръстена от спомен за Батак,

Околчица, Оборище и Вола.

Земя, родена с карма на сирак –

отричана, раздирана до голо…

И пак желана… И от свой, и враг.

Днес в свещ догаря тъжната молитва –

жълтица да си в шепа на просяк

и песен, неизлитнала с орлите.

Добре, че Господ с мъдрост те дари,

дори и обругана, пак си жива.

Оброчена от горди планини,

със всеки изгрев още по-красива.

И вечна. Като дух във древен храм,

молитвено положен пред олтара…

Българио, днес чистиш своя срам,

щом в утрото ти още има вяра…

Please sign in with your account so you can comment and vote.

oksimoron (Христов)

2013-03-06T14:11:46+02:00

!
Eia (Росица Танчева)

2013-03-06T10:04:23+02:00

"И вечна. Като дух във древен храм,
молитвено положен пред олтара…
Българио, днес чистиш своя срам,
щом в утрото ти още има вяра…"
!!!
nikkollina (Скорпионка)

2013-03-06T06:13:39+02:00

Поздравявам те за стихотворението,Дани!