България
Разкръстена от спомен за Батак,
Околчица, Оборище и Вола.
Земя, родена с карма на сирак –
отричана, раздирана до голо…
И пак желана… И от свой, и враг.
Днес в свещ догаря тъжната молитва –
жълтица да си в шепа на просяк
и песен, неизлитнала с орлите.
Добре, че Господ с мъдрост те дари,
дори и обругана, пак си жива.
Оброчена от горди планини,
със всеки изгрев още по-красива.
И вечна. Като дух във древен храм,
молитвено положен пред олтара…
Българио, днес чистиш своя срам,
щом в утрото ти още има вяра…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
!
