Не е планина а снежно,
е отгоре неизбежно.
Много върхове покрива
и от вятър се развива.
Като листи във гората,
в светла пролет е средата.
Като житен клас се рее,
що тепърва ще узрее.
Както долу в равнините,
река плиска си страните,
бреговете си умива
и червена пръст открива,
тъй е дъното червено
сякаш в изгрев осветено.
Нека Бог да бъде с нами
туй е българското ...
© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados