Не е планина а снежно,
е отгоре неизбежно.
Много върхове покрива
и от вятър се развива.
Като листи във гората,
в светла пролет е средата.
Като житен клас се рее,
що тепърва ще узрее.
Както долу в равнините,
река плиска си страните,
бреговете си умива
и червена пръст открива,
тъй е дъното червено
сякаш в изгрев осветено.
Нека Бог да бъде с нами
туй е българското ...
© Борислав Ангелов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
