19 ago 2006, 23:58

Бъркотия

  Poesía
966 0 7

Бъркотия

Захапваме ябълката алчно от двете страни,

Какво като си чукнахме малко носовете,

Подробности,

Бързо, няма време

за глезотии...

Трохички споделеност,

Мънички, жалки,

неутолени егоисти,

перушинки в бели роклички,

духнати нанякъде от вятъра...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Брей!Честно казано, може и да не съм велика пишеща, нито пък байрактар ли беше, Касиус(много те бива да лепиш етикети, признавам, ха-ха!), но със сигурност съм жена и определено това внимание много ме радва! Не смятам да благодаря, естествено, готина съм и си го заслужавам! Ох, поне се посмях от сърце!
    Петроний, ако нещо ти допада, не му мисли много за символите, просто се остави за малко на течението или на вятъра, опитай!
    поздрави на всички!
  • Не казвам, че е слабо, не казвам и че е върха в поезията... казвам само, че не го разбирам. И структурата не разбирам. Като цяло символите ми се струват малко противоречиви и малко ме объркват...
    Успех!
    ПП трябва да се отуча от порочната си практика да словоблудствам (Трай си като нямаш какво конкретно да кежеш, бре!) - репликата си е към мен и я изказвам на глас, за да не се налага друг да ми я припомня
  • ОК, благоразумно пиленце, карай си по утъпканите пътечки! Някои пък предпочитаме по-страничните и треволясали усои!
  • Толкова по-зле за теб, Касиус, щом предпочиташ лесно-смилаеми неща, скоро ще страдаш от ленив стомах!
  • Доли, благодаря ти много, наистина имах нужда поне някой да ме зарадва днес!
    Поздрави и на теб!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...