19.08.2006 г., 23:58

Бъркотия

961 0 7

Бъркотия

Захапваме ябълката алчно от двете страни,

Какво като си чукнахме малко носовете,

Подробности,

Бързо, няма време

за глезотии...

Трохички споделеност,

Мънички, жалки,

неутолени егоисти,

перушинки в бели роклички,

духнати нанякъде от вятъра...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Брей!Честно казано, може и да не съм велика пишеща, нито пък байрактар ли беше, Касиус(много те бива да лепиш етикети, признавам, ха-ха!), но със сигурност съм жена и определено това внимание много ме радва! Не смятам да благодаря, естествено, готина съм и си го заслужавам! Ох, поне се посмях от сърце!
    Петроний, ако нещо ти допада, не му мисли много за символите, просто се остави за малко на течението или на вятъра, опитай!
    поздрави на всички!
  • Не казвам, че е слабо, не казвам и че е върха в поезията... казвам само, че не го разбирам. И структурата не разбирам. Като цяло символите ми се струват малко противоречиви и малко ме объркват...
    Успех!
    ПП трябва да се отуча от порочната си практика да словоблудствам (Трай си като нямаш какво конкретно да кежеш, бре!) - репликата си е към мен и я изказвам на глас, за да не се налага друг да ми я припомня
  • ОК, благоразумно пиленце, карай си по утъпканите пътечки! Някои пък предпочитаме по-страничните и треволясали усои!
  • Толкова по-зле за теб, Касиус, щом предпочиташ лесно-смилаеми неща, скоро ще страдаш от ленив стомах!
  • Доли, благодаря ти много, наистина имах нужда поне някой да ме зарадва днес!
    Поздрави и на теб!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...