25 may 2008, 1:32

* * *

  Poesía
1.3K 0 1
Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам.

Всяка струна ще бъде докосвана за последно,
нотите ще изплаквам със перо и ще викам, да, ще викам...
Силно и дрезгаво ще крещя, до болка ще свиря...
И дано ме чуеш, душа...

Дано ме чуеш. За теб го правя. Дано ме чуеш и
останеш, когато мен вече ме няма тук, под светлината
на сцената. Остани и ме припомняй. Припомняй ме
кой съм, какво бях и убивай тъгата след мен.


Последна нота сълза, последен допир, последен звук
на струна, последен вик... Тъмнина.



В ПАМЕТ НА КИТАРИСТТА НА PANTERA

 DIMEBAG R.I.P. НЕ ЩЕ ЗАБРАВИМ КАКВО ОСТАВИ СЛЕД СЕБЕ СИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бушев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рядко нещо може да ме разчувства, но докато четях, цялото ми тяло се разтрепери. Изпълнил си великата творческа задача - да въздестващ

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...