25 may 2008, 1:32

* * *

  Poesía
1.3K 0 1
Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам.

Всяка струна ще бъде докосвана за последно,
нотите ще изплаквам със перо и ще викам, да, ще викам...
Силно и дрезгаво ще крещя, до болка ще свиря...
И дано ме чуеш, душа...

Дано ме чуеш. За теб го правя. Дано ме чуеш и
останеш, когато мен вече ме няма тук, под светлината
на сцената. Остани и ме припомняй. Припомняй ме
кой съм, какво бях и убивай тъгата след мен.


Последна нота сълза, последен допир, последен звук
на струна, последен вик... Тъмнина.



В ПАМЕТ НА КИТАРИСТТА НА PANTERA

 DIMEBAG R.I.P. НЕ ЩЕ ЗАБРАВИМ КАКВО ОСТАВИ СЛЕД СЕБЕ СИ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бушев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рядко нещо може да ме разчувства, но докато четях, цялото ми тяло се разтрепери. Изпълнил си великата творческа задача - да въздестващ

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...