Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам.
Всяка струна ще бъде докосвана за последно,
нотите ще изплаквам със перо и ще викам, да, ще викам...
Силно и дрезгаво ще крещя, до болка ще свиря...
И дано ме чуеш, душа...
Дано ме чуеш. За теб го правя. Дано ме чуеш и
останеш, когато мен вече ме няма тук, под светлината
на сцената. Остани и ме припомняй. Припомняй ме ...