25 мая 2008 г., 01:32

* * *

1.3K 0 1
Някога, когато светлините на сцената
изгаснат напълно, завинаги. Ще настроя
китарата на тъга и за последно ще се опитам да
дам на света онова, в което вярвам, за което
кървя, за което умирам.

Всяка струна ще бъде докосвана за последно,
нотите ще изплаквам със перо и ще викам, да, ще викам...
Силно и дрезгаво ще крещя, до болка ще свиря...
И дано ме чуеш, душа...

Дано ме чуеш. За теб го правя. Дано ме чуеш и
останеш, когато мен вече ме няма тук, под светлината
на сцената. Остани и ме припомняй. Припомняй ме
кой съм, какво бях и убивай тъгата след мен.


Последна нота сълза, последен допир, последен звук
на струна, последен вик... Тъмнина.



В ПАМЕТ НА КИТАРИСТТА НА PANTERA

 DIMEBAG R.I.P. НЕ ЩЕ ЗАБРАВИМ КАКВО ОСТАВИ СЛЕД СЕБЕ СИ

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Бушев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рядко нещо може да ме разчувства, но докато четях, цялото ми тяло се разтрепери. Изпълнил си великата творческа задача - да въздестващ

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...