8 jul 2015, 23:52

*** 

  Poesía » Filosófica
362 0 2

Изкуството и само изкуството имаме ние, 

за да не бъдем убити от истината.

                                                 Ницше

 

 

Готова бях

и дланите разтворих

в една игра на илюзорност,

която свърши след асфиксия.

Далече е морето,

а аз опитах

сред неусетена безлунна нощ

да задържа вълна обезличена.

Изтръпнали,

ръцете се сковаха

от невъзможност да простят,

че без отклик ги разтворих

за смисли,

от които посивяха.

© Татяна Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??