***
572
0
2
Изкуството и само изкуството имаме ние,
за да не бъдем убити от истината.
Ницше
Готова бях
и дланите разтворих
в една игра на илюзорност,
която свърши след асфиксия.
Далече е морето,
а аз опитах
сред неусетена безлунна нощ
да задържа вълна обезличена.
Изтръпнали,
ръцете се сковаха
от невъзможност да простят,
че без отклик ги разтворих
за смисли,
от които посивяха.
© Татяна Александрова All rights reserved.
