***

Jul 8, 2015, 11:52 PM

Poetry » Phylosophy

361 0 2

Изкуството и само изкуството имаме ние,

за да не бъдем убити от истината.

Ницше

Готова бях

и дланите разтворих

в една игра на илюзорност,

която свърши след асфиксия.

Далече е морето,

а аз опитах

сред неусетена безлунна нощ

да задържа вълна обезличена.

Изтръпнали,

ръцете се сковаха

от невъзможност да простят,

че без отклик ги разтворих

за смисли,

от които посивяха.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Довереница (Дочка Василева)

2015-07-12T08:52:57+03:00

"Изтръпнали,

ръцете се сковаха

от невъзможност да простят"

!!!
esenna (Нина Стоянова)

2015-07-09T00:13:47+03:00

Поздравления за прекрасния стих!Чета и преживявам...