alonamaier (Татяна Александрова)
13 4
8.07.2015 г., 23:52 ч.

*** 

  Поезия » Философска
360 0 2

Изкуството и само изкуството имаме ние, 

за да не бъдем убити от истината.

                                                 Ницше

 

 

Готова бях

и дланите разтворих

в една игра на илюзорност,

която свърши след асфиксия.

Далече е морето,

а аз опитах

сред неусетена безлунна нощ

да задържа вълна обезличена.

Изтръпнали,

ръцете се сковаха

от невъзможност да простят,

че без отклик ги разтворих

за смисли,

от които посивяха.

© Татяна Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??