***

8 июл. 2015 г., 23:52

Поэзия » Философская

355 0 2

Изкуството и само изкуството имаме ние,

за да не бъдем убити от истината.

Ницше

Готова бях

и дланите разтворих

в една игра на илюзорност,

която свърши след асфиксия.

Далече е морето,

а аз опитах

сред неусетена безлунна нощ

да задържа вълна обезличена.

Изтръпнали,

ръцете се сковаха

от невъзможност да простят,

че без отклик ги разтворих

за смисли,

от които посивяха.

Довереница (Дочка Василева)

2015-07-12T08:52:57+03:00

"Изтръпнали,

ръцете се сковаха

от невъзможност да простят"

!!!
esenna (Нина Стоянова)

2015-07-09T00:13:47+03:00

Поздравления за прекрасния стих!Чета и преживявам...