27 abr 2007, 16:09

...........

  Poesía
1.1K 0 3
Живея и аз като всички
със свойте проблеми и тежкото бреме,
потъпкан от новото време.
Без да поглеждам напред,
привел примирено глава,
прегърбен от тежкият кръст, живея и аз като всички
и знам, че някога някъде ще потъна и аз в студената пръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тръмс Гърков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последният стих трябва да се оправи... не е това края!
    Поздрави!!!
  • А какво ни пречи да вдигнем глава и да се усмихнем!
    Поздравявам те!
  • Ох, ами да, живота ни е колело...върви напред,а не назад и края му е предизвестен!
    Поздрави!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...