27 abr 2007, 16:09

...........

  Poesía
1.1K 0 3
Живея и аз като всички
със свойте проблеми и тежкото бреме,
потъпкан от новото време.
Без да поглеждам напред,
привел примирено глава,
прегърбен от тежкият кръст, живея и аз като всички
и знам, че някога някъде ще потъна и аз в студената пръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тръмс Гърков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последният стих трябва да се оправи... не е това края!
    Поздрави!!!
  • А какво ни пречи да вдигнем глава и да се усмихнем!
    Поздравявам те!
  • Ох, ами да, живота ни е колело...върви напред,а не назад и края му е предизвестен!
    Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...