27 апр. 2007 г., 16:09

...........

1.1K 0 3
Живея и аз като всички
със свойте проблеми и тежкото бреме,
потъпкан от новото време.
Без да поглеждам напред,
привел примирено глава,
прегърбен от тежкият кръст, живея и аз като всички
и знам, че някога някъде ще потъна и аз в студената пръст.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тръмс Гърков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последният стих трябва да се оправи... не е това края!
    Поздрави!!!
  • А какво ни пречи да вдигнем глава и да се усмихнем!
    Поздравявам те!
  • Ох, ами да, живота ни е колело...върви напред,а не назад и края му е предизвестен!
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...