Apr 27, 2007, 4:09 PM

...........

Poetry

1.1K 0 3

Живея и аз като всички
със свойте проблеми и тежкото бреме,
потъпкан от новото време.
Без да поглеждам напред,
привел примирено глава,
прегърбен от тежкият кръст, живея и аз като всички
и знам, че някога някъде ще потъна и аз в студената пръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

velina (Велина)

Последният стих трябва да се оправи... не е това края!
Поздрави!!!

2007-05-03T21:24:13+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

А какво ни пречи да вдигнем глава и да се усмихнем!
Поздравявам те!

2007-04-27T19:02:17+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ох, ами да, живота ни е колело...върви напред,а не назад и края му е предизвестен!
Поздрави!

2007-04-27T17:48:38+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0